Чайки

Хейййййййй......., ...сладки приятелчета, днес искам да ви споделя снимките, които направих на тези прекрасни хвъркати прелести! С такова нетърпение чакам пролетта и топлото време,..... отново да ходя по брега на езерото и да се любувам на прекрасните птици!

 Много ми липсват през студеното зимно време.....

Въпреки , че много хора свързват чайките с враждебност , кражба , нахалство,..... аз ги намирам за чудесно красиви птици!

Една легенда гласи , че.....

Някога много отдавна чайката владеела светлината на деня. Тя се страхувала да не изгуби своето богатство и затова решила да заключи светлината в златна кутия. Когато искала отваряла кутията и поглеждала в нея. Виждала сини морета, червени риби, бели реки, зелени гори, шарени пеперуди и бели облаци. В мълчанието на времето тя гледала картината на вечността. Чайката пазела светлината, а хората живеели в тъмнина. Те не познавали нито небето, нито земята, нито пък морето. Това натъжило техните сърца. Чудели се как да открият кутията на чайката, за да се порадват на светлината, за която само били слушали.
Един ден гарванът решил да се престори на болен и казал на чайката, че единствения лек за него е да погледне светлината. Чайката се смилила и се съгласила да погледне за миг в кутията. Но тогава гарванът грабнал кутията и я занесъл на хората. Когато погледнали в нея и видели сини морета, червени риби, бели реки, зелени гори, шарени пеперуди и бели облаци. Хората познали света и открили какво е щастие. По нататък те щели да поемат пътя на мъдростта.
Но опечалена от случилото се, чайката заплакала и се спуснала над водата да търси открадната кутия. Постепенно тя опознавала по-отблизо хората, виждала тяхната мъка. Наблюдавала ги отблизо, тя разбирала тяхната неволя. А нейното сърце било голямо и топло колкото слънце, затова тя поискала да им подари нещо, което да им помогне да се справят с трудностите, ходейки по черната земя. Сега вече летеейки в мълчанието на времето, чайката виждала по-истински в очите на хората. След като кутията била отворена, очите им били стоплени и пазели светлината. Зарадвала се чайката и станала приятел на хората и те обикнали нея. 

От митологията е известно защо гълъбът е наречен птица на мира.
 Древни легенди разказват как римският бог на войната Марс открил в бойния си шлем гълъбица, която мътела яйцата си.
 Гълъбът станал причина да не се състои една война.
 Според библейския мит за Потопа, гълъбът донесъл на Ной в човката си маслинова клонка - доказателство, че наблизо има земя.

 Известна е голямата творба на видния испански художник Пикасо "Гълъбът на мира", изложена в представителната сграда на ЮНЕСКО в Париж..
 В унгарския град Дунайварош 150 ме­тални гълъба красят 18-метровия паметник, издигнат по случай 25-годишнината от създаването на града, и символизират стремежа на човека за мир на Земята. .
 Който е живял в Англия, е виждал бронзов паметник на гълъб.
 Гълъбът спасил през 1242 г. английска подводница, като отнесъл съобщение за авария в двигателя й, причинена от немска дълбоководна бомба.

 В американския град Солд Лейк се издига 5-метрова гранитна колона, на върха на която от камък е изсечено земното кълбо с две чайки.
 Този интересен паметник е построен от първите заселници, чиито посеви били нападнати от безброй скакалци.
 Доказано е, че чайките са големи любители на всякакви насекоми.
 Посевите на заселниците били спасени от чайките, които изтребили скакалците.

 Посетителите на Бостън с изненада мо­гат да съзрат известния в цяла Америка памет­ник на врабчето
 Любопитно е как лакомото врабче стана­ло любимец на жителите на известния център на щата Масачузетс.
 Лакоми гъсеници унищожили тревата, листата на дърветата, навлезли в зеленчуковите градини и в посевите.
 Тогава се намесили врабчетата, които за кратко време се справили с опасните нашественици.

Обичам това стихче!

Чайка от нежност
Дела Раи и Ясен Ведрин

Имахме някога много години,
много мечти и безкрай на море.
Беше ни чувството бяло и синьо -
чайка, която не може да спре.

Помниш ли, шепнех те с моите устни.
Вятърът бягаше с вик на дете.
Ронеше пясък по плажове пусти
чайка, която в следите чете.

Нека да помним, преди да изтлеем,
колко светини животът реди.
Залез в морето. Копнеж да живеем.
Чайка. И нежност под тихи звезди.

(От "Дъх от Огън")

Много ме впечатли едно стихче, което прочетох в Сибир.бг, надявам се и на вас да ви хареса:

КАТО ПТИЧКА 

Облаци се мръщят мрачни,сиви, а птичките надпяват се щастливи, песента им нежна с мене върви.. радват се дори с перцата сиви, в своите гнезда-сред клоните свили. Волно си клъват трохички и зрънце, чуроликат и в буря,и в слънце. Незнаят алчност и користни злоби, без пари,токови сметки и глоби. Не познават суетата ни човешка и живеят със природата без грешка. Как искам да съм волна,като птичка да ме радва слънце и тревичка, по-често сред природата красива и душата да е чиста и щастлива...

Хейййййййй...... сладурчета, .... това е за мен от днес!
Желая ви да се чувствувате като волни птици и..... да летите в свят от хармония и любов!!!
Прегръщам ви силно!