Показват се публикациите с етикет Разходки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Разходки. Показване на всички публикации

неделя, 29 юли 2012 г.

Какво ли е преживяло, .....какво ли е видяло....????


Хейййййй...... милички приятелчета!!! Днес искам да споделя с вас за едно дърво , което ми направи силно впечатление! Което беше....толкова грандиозно , че.... навя много мисли в мен и ... породи много въпроси...
Става съпрос за дървото под името - Секвоя!!! Първо ще спомена някои факти за този фасциниращ вид!!!

Секвоята е еднодомен дървесен вид, род Секвоя, семейство Кипарисови (Cupressaceae), имащ единствен жив представител Sequoia sempervirens, който обикновено се нарича секвоя (също и вечнозелена секвоя или крайбрежна секвоя).Секвоята е вечно зелено, иглолистно дърво, живеещо до 2000 години, считано за най-високото дърво в света в наши дни, достигащо до 112 метра височина и 7 метра диаметър в основата. Счита се, че наименованието Секвоя произлиза от името на вожда на индианското племе чероки Sequoyah. Вечнозелената секвоя в диво състояние се среща в тясна ивица 750 km дълга и 8-75 km широка по протежението на Тихия океан в Калифорния, Северна Америка и е известна с названията Coast Redwood (крайбрежно червено дърво) и California Redwood (калифорнийско червено дърво). Названието „секвоя“ се използва понякога и за другите два представителя на подсемейство Sequoioideae - Sequoiadendron (гигантска секвоя) и Metasequoia.

И ..... ето това беше въпросното дърво, което ме заинтригова и .... предизвика да напиша тази публикация и!!!

Гушнахме се в полите на това дърво, за да си направим снимка и.... се почувствувах невероятно топло и уютно! Все едно бяхме защитени от един титан, който е преминал през стотици години и .... който е видял много .....



Корените се бяха вплели толкова силно в земята, като , че ли искаха да я обсебят цялата ....


Когато погледне човек нагоре - .... все едно вижда безкрая! Множество от клони , бяха изградили короната! Тя създаваше асоциация, че.... беше непобедима - срещу урагани и .... каквито и да било природни условия!!!


Когато се прибрахме в къщи и .... видях снимките , които съм направила, бях много , много изненадана .... Много бях впечатлена, когато разгледах следващата снимка!!!
Заприлича ми невероятно много на рисунка ...., която е толкова симетрична и... перфектно изваяна , но... не от художник, а ... от природата!

Ако ние хората .... бяхме единни, както са дърветата и .... се подпирахме и поддържахме при всеки ураган, .... щяхме да живеем в един свят на хармония и красота....

Може би тук е мястото да споделя една история, която наскоро прочетох и.... ми стана много лючбима!! Не знам защо ми се прииска ..... да ви я споделя???... Тя няма връзка със секвоята, но въпреки всичко ще ви я кажа:

Това е една истинска история, която се е случила в Япония. Един човек решил да направи ремонт на къщата си и за целта свалил една от стените. Тук е нужно да направя едно уточнение: при японските къщи винаги има малко въздушно пространство между две съседни стени. И така, когато човекът свалил стената, той за негова огромна изненада открил в кухото пространство гущер, който бил заклещен там, понеже пирон, забит отвън, бил пронизал единият му крак. Когато видял това, героят в нашата история изпитал жал към гущера, но в същото време проявил и любопитство. Установил, че пиронът е на 10 години. Явно е бил използван при строежа на къщата. Помислил си: “какво се случва?”
Гущерът бил оцелял в тази поза, без да помрърдне през всичките тези 10 години! В малко тъмно отделение, 10 години без да се движиш – огромно физическо и психическо изпитание, прехвърлящо границата на човешките възможности.
Тогава в съзнанието му изникнал следващият най-логичен въпрос:
Как гущерът е успял да оцелее в продължение на 10 години?

При това без да се движи – все пак през крака му минавал пирон. Затова той зарязал за малко работата си и започнал да наблюдава гущера: какво ще направи той и какво и как ще яде…
Малко по-късно, без да разбере от къде се е дошъл, се появил друг гущер, който носел храна в устата си. Човекът бил дълбоко удивен!
Този гущер хранил заклещения си другар в продължение на 10 години!
Каква помощ, каква красива любов! И това се случва при тези толкова малки същества… Какво може да направи помощта? Той видял отговора – чудеса! Можете ли да си представите? Той е правил това неуморно, в продължение на 10 години! Давал е надежда на партньора си!
Помислете, Вие бихте ли направили това за Вашият партньор? Ще го направите ли за майка си, която Ви е довела на този свят, след 9 дълги месеца на непрекъсната борба? Или поне за баща си, приятелите, колегите, братята или сестрите?
Представете си какво може да направи едно малко същество, което другото голямо същество, благословено с брилянтен ум да не може? Колкото повече напредват информационните и комуникационните технологии, толкова по-бърз достъп до информация имаме.
Но дали разстоянието между хората се стопява също така?
Никога не изоставяйте тези, които обичате! Това е поуката от тази история.

Надявам се , че и вие сте впечатлени от тези огромни гиганти, .... наречени Секвои!!!
Засега се разделям с вас и... ви пожелавам много настроение през Уикенда!!!
Нека той е много специален за вас и.... ви направи много щастливи!!!
Приемете моите сърдечни прегръдки!!!
Byeeeeee .... byeeeeeeeeeeee!!!!!!!!!!

вторник, 13 март 2012 г.

Разходка в Люцерн и.... упоритото лебедче!


















Хеййййййййййй ..... сладки приятелчета! Днес искам да ви разходя, но... не в моята кухня, а ...... до Люцерн!!!
Tова е изветния мост в Люцерн! Той беше подпален преди няколко години и....изгоряха 81 картини от общо 111 ценни картини на Люцерн! Сега е възстановен, но .... старинните картини не могат да се върнат вече ...








Ето ни и ..... нас, с моето слънчице! Готови за подвизи и приключения!!!




Снимките не станаха много добри, .... тъй като времето не предразполагаше за това!Беше пълно с изненади- на моменти беше мрачно, а отвреме на време .... слънчицето се показваше и ни поздравяваше!



И ..... сега ще се опитам накратко да ви преведа някои факти за този монументален паметник!!!
Този мост се нарича Kapellbrücke и е най-стария покрит дървен мост в Европа! Той е един от символите на град Люцерн! Моста е дълъг 204,7 метра и когато човек се разхожда по него .... може да се наслаждава на прекрасните гледки от двете му страни!
На средата на моста се намира най-фотографирания паметник на Швейцария- това е осмоъгълена водна кула!
Много интересни са дървените картини , които са на тавана на моста! Те разказват историята на Люцерн  и пазачите на града Леодегар и Маурициус!
От построяването на моста , до сега ....моста е реновиран 10 пъти!
През 1741 година моста е доста разрушен от силното наводняване на реката, на места .... дори съборен....Тогава са унищожени и някои от ценните картини в него...!!! Но след тази катастрофа е създаден фонд, който успява да събере достатъчно финансови средства, за да възстанови много от картините и да се реновира моста!
През 1993 година моста е засегнат от пожар и много от дървените картини (86 картини) изгоряват.... След това моста е отново реконструиран и през 1994 година- отново отворен за посетители и туристи!


Винаги , когато дойда на това място ..... се възхищавам на флористите, които се грижат за моста! Как перфектно поддържат цветното облекло на моста ...

Толкова добре са подбрани всички цветове ..... Целия мост изглежда като покрит с пъстри черги .... Много е красиво!

И..... сега дойде ред .... да ви разкажа за едно упорито бебе-лебедче, което..... просто беше решило и премина през този целия мост, който е на тази снимка ....... 

Тъкмо бяхме стигнали до другия край на мостчето , когато ..... видяхме , че.... по стълбите се качва и марширува грандиозно с лопатките си това височайство..... Това бебче се беше объркало и тръгна по моста....


Но..... то беше толкова сигурно , че е хванало правилния път, че.... нищо не беше в състояние да го върне назад!!! Никога не съм виждала такова инатче, като това лебедче!
Започнахме да опитваме да го върнем , за да слезе от моста, но..... не и не!  То се въртеше , извиваше, а... когато застанехме пред него , сядаше ядосано на земята , а после ни издебваше и се измушваше пак напред! Така ... се борихме с него в продължение на половин час, ..... след което се предадохме и..... то закрачи гордо напред, а.... моста беше огромен! Със сигурност е видяло зор докато премине през целия мост, но.... какво ли не прави ината.....
След като стигна до другия край на моста , после слезе по стълбичките до водата ,отпусна се щастливо и ......заплува по повърхостта и,.... все едно беше ударило шестица от  тотото....


 Това  беше всичко за днес от мен! Исках.... да ви направя една много кратичка разходчица до Люцерн ..... за да ви запозная с така известния мост!!!Но .... ето че ви запознах и .... с инатестото сладко лебедче!!!
Желая ви една пролетно- слънчева и много успешна седмица и ви прегръщам силно, силно!!!
И.... за раздяла искам да ви покажа едно видео ,.... на едно от най-бързите кучета в света, което..... щеше да спечели турнира,..... ако не беше се случило това:


четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Китайската градина в Цюрих


Хеййййй ...... приятелчета!!!
Ето ме и мен отново и .... ви каня на разходка!!! Не знам дали говорите китайски и .... дали обичате китайските традиции, но ... знам, че е време да ви разходя в китайската градина в Цюрих!!!
Днес ... ще ви пренеса за кратко ... в едно малко кътче от Китай, изпълнено с много красота, топлина и .... китайско настроение!!!




Това е Китайската градина в Цюрих, едно вълшебно местенце, което позволява на човек , да се потопи, за няколко минути, в една друга култура, ....в един други свят!!!
Много обичам да идвам тук! Прекрараните минутки тук са....винаги пълни с хармония, спокойствие и..... човек просто намира вътрешния си мир тук!

Още с влизането в градината...... погледа на човек е привлечен от златните рибки в езерото, които буквално се втурват към него, ..... може би...... за да му изпълнят 3 желания??? Не би било лошо да е така, но ...... моите желания .... не ги изпълниха!!!

Надявам се .... следващия път , когато отида отново, .... да си намисля по-леснички желания и ... да ми ги изпълнят!!! Обещавам , че..... няма да съм като алчната жена от приказката за рибаря и златната рибка!!! 


Китайската градина е подарена на град Цюрих от китайския град Кунминг, като символ на благодарност , за оказаната помощ от Цюрих !

Екстра от Китай са дошли майстори, които са я построили традиционно , с техи лични инструменти! Дори не са използували за направата и метални пирони, а..... всичко са заковали с дървени пирони!

Всеки орнамент е невероятно красив и.... с голям финес изработен! Рисунките по стените също са много интересни, изпъстрени с много силни цветове!!!







Надявам се.... да ви харесат моите скромни ,..... много китайски снимки и.... да придобиете от тях вярна представа за това вълшебно кътче!










Ако искате да посетите Китайската градина в Цюрих, трябва да знаете , че тя се затваря през зимния сезон , след който е  отворена от осемнадесети Март до осемнадесети Октомври, дори и през почивните дни и празниците.










Разделям се с вас по китайски  и....ви пожелавам много китайско настроение!
Нека следващите  ви дни са красиви по китайски и ..... не забравяйте да посетите китайски ресторант през тях,  ние .... го направихме снощи!
Или .....  поне, си нагответе по китайски!
Прегръщам ви по китайски и.... ви поздравявам с една китайска песен:





вторник, 17 януари 2012 г.

Разходка на....остров Майнау

Вече ви разходих в палатата с пеперудките, а.....днес ще ви разходя на самия остров на цветята- Майнау!!!
Първо ще ви запозная накратко с това райско местенце и неговата история!
В Германия наричат Майнау „острова на цветята“. За други той си остава най-запомнящ се с една от палатите си, в която изумителни, тропически пеперуди безпрепятствено  кацат  върху теб или се реят сред екзотична растителност. Едно е сигурно – това е  най-живописната немска ботаническа градина и най-посещаваното туристическо място на Боденското езеро -  най-голямото за Германия, лежащо на границата между три държави – Австрия, Швейцария и Германия. Първите белези за обитаемост на  малкия остров /45 хектара/, датират от 3000 години пр. Христа. През епохите Майнау минава в различни владения, бил е ползван като крепост или корабостроителница. За вида, в който го познаваме и днес, е решаващ 18 век.  За да си представите по-добре мястото, нека започнем с това, че Майнау на пръв поглед изглежда като огромен парк към внушителния замък, издигащ се на него.

,

А .... ето ни и нас , с моето слънчице и....ви изпращаме сърдечни....поздрави!!!


Уникалният бароков комплекс  от църквата „Св. Мария“ /1732 г./ и двореца до нея /1739г./ са и понастоящем дом за благородническото семейство, което притежава и стопанисва острова. Преди да стигнем до тях обаче, нека отдадем заслуга на предшествениците им, допринесли за превръщането на Майнау във вълшебна градина на цветята.
Фюрст Николаус фон Естерхази, купил Майнау през 1827г., пръв оценя, че мекият климат на острова благоприятства отглеждането на редки, тропически и субтропически растения и засява такива.
Основите на сегашния парк са положени от херцог Фридрих І, придобил Майнау през 1853 г., който при многобройните си пътешествия обогатява колекцията с нови, екзотични цветя, създава  италианската градина на розите и оранжерията. След смъртта му видът на острова запада. Предаден по наследство, от 1927г. Майнау става притежание на шведския кралски двор. През 1932 г. островът е подарен като сватбен подарък на граф Ленард Бернадот от баща му принц Вилхелм. Граф Бернадот, чиито дни  са белязани с повече труд, отколкото аристократичен начин на живот, се заселва там,  залесява запустелия остров, превръща го в парк и го отваря за посетители. По време на националсоциализма графът се завръща в Швеция, а след Втората световна война се установява на Майнау и от тогава островът отново е отворен за желаещите да го видят.
Граф Бернадот се смята за един от пионерите на природозащитата в Германия, чиито принципи са залегнали през 1961 г. в Зелената Харта. Той умира в края на 2004г. на 95 години в замъка си. От известно време за Майнау се грижи повече съпругата му, графиня Соня Бернадот. Благодарение на нея през миналата година островът на цветята е имал над един милион посетители.
През 1974, фамилия Бернадот превръща Майнау във фондация, която притежава 99% от недвижимата собственост на острова. С този капитал се подкрепя осъществяването на научни проекти, свързани с ботаниката, опазване на околната среда, изследване на земята и др.
Фондацията е гарант за продължаването от следващите поколения на линията на съхраняване на острова като исторически парк и културно средище. В него работят постоянно 155 ботанически сътрудници, а през сезона на цветята, от април до септември, техният брой е 350. Отворен е ежедневно между 7- 20 ч. в периода 18 март – 23 октомври.
Майнау се преобразява всеки ден и винаги е ново преживяване. Безкрайните лехи с лалета и нежните цветове на цъфтящите орхидеи през пролетта, изумителното многообразие на розовата градина през лятото и изумителната яркост на далиите в есенния сезон са естествения алгоритъм на острова на цветята, в който ти се иска да се загубиш и останеш завинаги.

Това са снимки от розовата градина на острова!Много ми хареса....


И....въпреки , че нашето посещение беше през доста късна есен,....розовата градина все още омайваше с чаровните си цветове и с красиво наредените алеи...


Като че ли,...нямаше нищо излишно...Всичко си беше точно на мястото...
Цареше невероятна хармония...






За да стигнем до острова.....минахме по един дълъг мост, който много , много ме впечатли!
От двете страни на моста имаше толкова накацали птици, че....... езерото изглеждаше като минирано поле.... И...въпреки мъгливото и студено време , то изглеждаше много красиво и романтично!


Още с влизането в парка ....ни се усмихна това прекрасно цвете!!!


Беше много красиво!!! Напомняше ми на слънчице, което се усмихваше неволно!!!



Не след дълго се озовахме пред един прекрасен паун, който изглеждаше грандиозно на фона на иглолистната зеленина!


Аз го бях виждала и преди на снимки, но....след като го видях в реалния размер,.... бях много изненадана от големината му.... Беше огромна и...много красива перната птица, изпъстрена от много разноцветни малки цветенца...!!!


Имаше такова разнообразие на разстителни видове..., подредени с много естетически вкус и стил!

А.....ето ги и...така известните патенца!!! Прекрасни и много хармонично наредени....


Все едно.... плуваха гордо в синята вода, направена от много красиви и нежни сини цветенца!

Яяяяяяяяя.... да видим кой е тук??? Една голяма красавица!


Навлязохме по-дълбоко в парка и.... бяхме изненадани от красивите кътчета там....Навсякъде имаше масички със столчета, беседки, езерца и.. голямо разнообразие от разстителност и дървета!


Много ми хареса това (няма да го наричам блатце) езерце! Беше приказно!
Отгоре му,....танцуваха волно лилии....





Изведнъж се озовахме пред един стъклен парник ,....с най-различни кактуси.... От красиви,...по-красиви....


Съжалявам , че не можахме да направим много хубави снимки, тъй като на всички кактусови снимки се отразява стъклото, през което снимахме.... Но....все пак ще придобиете представа за тези вълшебно хубави кактусчета.... Този кактус ми приличаше на... ядосано пуделче, но...му липсваха очичките....


Ахххххх....каква интересна форма само....





Имаше най-различни видове! Някои от тях бяха невероятно нежни и хармонични....








Колко красиво кътче е това...





Толкова красива е есента, със своите огнени цветове и пъстроцветната си палитра.... Природата е невероятен художник, който рисува и ни подарява много омайни красоти....


Еххххххх....че хубаво! Като видях това клонче и...сърцето ми се изпълни с много любов...


Като че ли,.... есента ни пращаше послание - да се обичаме и.... да отворим широко сърцата си за неземните хубости...


Снимах този цвят, защото много , много ми хареса...
Надявам се и на вас да ви хареса така...


Имаше невероятно красиви тичинки...


Какво удоволствие беше,.... да седнеш сред тези  есенни багри...





Имаше много красиви паркчета, които носеха много спокойствие и....които напомняха на...медетиращото....ОМмммммммммм....



Видях тези пейчици в далечината и....се запитах, ... как ли бих се чувствувала на тях, през лятото, когато е топличко и всички цветя са експлоадирали с цветове...??? От много приятелки съм чувала, ...че през лятото острова е неотразим! Такива цветни полета ....


На път за двореца минахме покрай тази куличка, в която се намираше пощата на остров Майнау!!!


В градинката отпред имаше толкова красиви обеци, които бяха под формата на дръвчета, че...имах чувството , че това е вълшебната гора от Алис и страната на чудесата...!!!


И сега ще ви покажа множество от снимки на едно кътче, което много ме впечатли!


Толкова добре беше оформена градинката на тази къща...


Цветята бяха толкова свежи и прекрасни, че ...беше ясно едно-   който се грижи за тях,....го прави с много любов....





Прекрасна хармония...като в приказките...


Всяко едно разстение допълваше хармонията в този парк и...беше уникално!











Чудесни са...



Не след дълго....влязохме в една палата, в която цареше много топла атмосфера...


Всяко едно кътче беше...съчетание на много екзотична хубост и прекрасни цветове...


В палатата имаше и палми , които изглеждаха грандиозно!!! Ето тук ви снимах една от тях!


Толкова красивата екзотична разстителност....


Много ми хареса това плашило! Изглеждаше не толкова като плашило, а...като истински джентълмен, който е тук - не за да плаши хората, а....да ги забавлява..!!!


Много интересно-....в палатата беше паркирана една каруца, отрупана с много яблки! Стоеше елегантно ....като млада дукеса, в най-хубавите си одежди! Моя мъж ,.....реши , че трябва да избере и...да ми купи най-хубавата ябълка от всичките!


Не мога да си представя....колко флористи се грижат за всичко това, за да изглежда винаги толкова свежо и прекрасно....


Тази лайка ,....много ме впечатли! Беше огромна и....имаше омайващо мек жълт цвят....


Много хармония струеше от всяко кътче на острова....


На много места имаше такива микроскопични езерца, ...които , имах чувството , че ....са забравени от бога........






Много ми хареса този розов храст, който буквално беше прегърнал сградата!



Толкова красиви бяха тези дръвчета,....обсипани целите с обички..... Много красиви!Наподобяваха ми ...на Гора на щастието...!!!


Еххххххх....колко елегантно , грациозно и красиво......


Това е пътя , ...който води до островчето! По него дойдохме,....по него си отиваме....


Беше ми приятно ... да се разходим заедно!!!

Желая ви една успешна седмица и....... до скоро!!!!


Byeeeeee....byeeeeeeeeeeee!!!!!!!!!!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...