Пролетното вълшебство на магнолиите...

Хеййййййй..... мили приятелчета, ето че .... отново съм тук! Днес.... ще си позволя да пиша за нещо , което много обичам , харесвам и ... ми е много мило! Това е.... магнолията на нашата уличка! 

Когато настъпи пролетта ... на нашата уличка е истински празник- ... почти във всяко дворче има магнолия и то различен цвят!Магнолиите са истински бижута, които .... разкрасява всяка градинка! Наистина е много красиво! Но...... една от всички е моята любимка и.... днес ще ви покажа точно нейни снимки!

Когато я видя , ... винаги грейвам от настроение! Таз магнолия.... има невероятно позитивно въздействие върху мен....

Въпреки , че .... я снимах, когато почти прецъфтява..... пак е невероятно чаровна и омайва с красотата си! 

Цветовете и са .... толкова красиви е едри.... Следващата година .... ще я снимам , когато е в разцвета си! Обещавам!

 Има една древна японска легенда - за девойката Кейко, свързана с произхода на магнолията..., която е невероятно впечатляваща:
Кейко била много бедна и работила неуморно, правейки хартиени цветя. Те били много евтини и тя едва успявала да се прехранва. Веднъж в стаята й влетял един стар и мъдър папагал. Той се смилил над девойката и й разкрил тайната как да съживява хартиените цветя. За да стане това било достатъчно да ги поръси с капка кръв, но папагалът помолил момичето никога да не дава последната си капка кръв. И така Кейко започнала да прави прекрасни живи цветя, които били доста скъпи и тя вече имала пари. Веднъж след като си купила красиво кимоно, тя отишла на бал. Там се влюбила в един беден студент Аратуми, който обаче бил алчен и егоист. Той карал Кейко да работи все повече и повече- искал да живее в разкошен дворец, сред красиви вещи. Настъпил момент, когато заради парите Кейко трябвало да даде и последната си капка кръв и да умре. Цветето, което Кейко съживила с последната си капка кръв било наречено Магнолия.

И .... тук е мястото , където ще ви споделя част от любимото ми магнолиево стихче на Робберт:

И долу в ъгълчето на картината

едно дръвче добавил бих с любов,

магнолията нежна с цвят на лилия,

прекрасен цвят и нежен и суров.

Той бори се и устоял е през годините

на ветрове и бури и дори потоп

и пак разцъфва всяка пролет, буди ни

след студ и сняг за нов живот.

Картината, тя нека стане песен

със ноти дни - от грижи и мечти

дарени със любов в живот нелесен

на най скъпите ти хора и звезди.

Това.... беше всичко от мен за днес!!!

Надявам се.... да съм успяла да ви подаря поне малко магнолиево настроение с моите снимки!

Скоро.... ще ви изненадам и с ... захарни магнолии , а.... до тогава ви пожелавам ... една седмица, изпълнена с много щастлив аромат на магнолия и красота! Прегръщамви сърдечно!